Гергьовден – официален празник на Република България
6 май – Гергьовден. Празник на Българската армия. Ден на храбростта.
Легендата, християнството и преосмислянето й
Свети Георги. Светецът има друго съществено допълнение към името. Свети Георги Победоносец. Победоносец е наречен един от най-почитаните светии в България.
Легендите, а по-късно житията разказват, че Свeти Георги живял в Кападокия (Мала Азия, днешна Турция). Бил е войник, дори някои пишат, че е бил и пълководец. Поради това, че имал силна вяра в християнството, бил затворен и обезглавен.
Легендите разказват и други моменти от живота му. Недалече от мястото, където е бил погребан, се намирало езеро. Наблизо живеел змей (наричан някъде и ламя), който нанасял вреди на населението и опустошавал земите. Хората живеели в страх, давали децата си на ламята, за да запазят живота си, както и да я умилостивят. Легендата включва и моменти като тези как дошъл ред и на царската дъщеря да бъде дадена на змея и тогава се появил Свети Георги, който убил чудовището, като избавил жителите от злото.
Именно тази сцена е в основата на много от иконите с образа на светеца – Свети Георги облечен като войн, на бял кон, пробожда змея с копие.
Деянията на война дават основания да го почитат, християнската църква го канонизира, а светецът става един от най-почитаните. Българите смятат Гергьовден за един от най-големите празници. Гергьовден съвпада с разцвета на природата през пролетта и с него се бележи летният цикъл, тъй като е известно, че в народните вярвания годината се разделя на два цикъла, като летният почва от Гергьовден и приключва до Димитровден, а зимният има за начало Димитровден и свършва до Гергьовден.
Гергьовден е празник както и на земеделските стопани, така и е Ден на храбростта и празник на Българската армия.
Хронология на празника в българската държава
Гергьовден като Ден на храбростта се чества в Българската армия още от създаване й.
На 1 януари 1880 г. младият княз Александър Батенберг издава указ № 1, с който е учреден и военният орден „За храброст”, който е високо отличие, с което се удостояват онези, които са извършилите войнски подвизи на бойното поле.
На 9 януари 1880 г. княз Александър I Батенберг издава указ № 5, с който се постановява официалното честване на Гергьовден като празник.
Денят на бойната прослава се чества известно време на 27 ноември. Поводът е значим, тъй като 27 ноември 1885 г. е вписан в българската история като дата, на която се отбелязва победата на Българската армия при Сливница време на Сръбско-българската война от 1885 г. Честването на таза дата е до 1919 г., когато е подписан Ньойският договор.
През 20-те години на ХХ век Денят на бойната прослава се обединява с отбелязването на Деня на храбростта на 6 май.
От 1931 г. Денят на храбростта и победите е обявен за боен празник на войската.
През 1937 г. тържественото честване на Гергьовден включва и заря.
От 1946 г. традицията за честване на празника на 6 май е преустановена и почти половин век по време на социализма този празник не се отбелязва на тази дата. Празникът на армията първоначално се чества на 9 септември, а от 1953 г. – на 23 септември.
През първите две години след промените – 1991 и 1992, 23 август (денят на боевете при Шипка) се чества от военните като техен празник, тъй като Седмото Велико народно събрание го определя за празник на войската.
На 27 януари 1993 г. с постановление № 15 на Министерския съвет официалното и тържествено честване на празника е възстановено.
Оттогава 6 май – Гергьовден, деня на Св. Георги Победоносец – се чества като Ден на храбростта и като празник на Българската армия.
Гергьовден – празник на Българската армия
Отбелязването на празника преминава през различни етапи. През първите години след Освобождението празникът е относително скромен, като се отслужват панихиди и се правят поздравления, като основно в столицата се организират военни паради. Постепенно се включват повече елементи на тържественост и пищност в честванията. По време на войните 1912-1918 г. празникът също се отбелязва, макар и в бойни условия и по-скромно, като се отслужват панихида за загиналите и молебен за живите. Военните паради също имат своето място в честванията през годините.
Тържествеността стана отново част от отбелязването на празника, като тя се опира както на традициите, така и на нови моменти. Военният парад в София като столица на България не е просто демонстрация на войнска мощ и техника, той дава възможност да се представят различните родове войски.
Отслужването на водосвет на бойните знамена пред Паметника на незнайния войн в София се отличава с патетичност и красота и показва необходимостта да се отдава почит към славни моменти от историята на българската войска. Поднасянето на венци също е показателен с това, че ние, съвременните българи, отдаваме почит към загиналите войни и показваме, че те са част от паметта на всеки един от нас и от националната памет.
Концерти, спектакли, представления, заря, конференции, включване на студенти и военнослужещи, на ветерани и близки на военните в честванията в различни градове, където има военни гарнизони, също е важно.
Отбелязването на Деня на храбростта и празника на Българската армия през 2009 година започнаха още на 5 май. Военнослужещите и столичани имаха възможност да присъстват на концерти на представителни военни духови оркестри от Белгия, България, Гърция, Испания, Италия, Молдова, Русия, САЩ, Украйна, Унгария и Франция. Важно бе също така онези военнослужещи, които са зад граница, да почувстват празника, а съвременните технологии позволяват това. Разговорите с националните командири на контингентите от Българската армия, които изпълняват задачи в операциите на НАТО и на Европейския съюз в Афганистан, Косово и Босна и Херцеговина, бяха част както от празника, така и от деловата работа. Военнослужещите получиха поздрави по повод Деня на Храбростта и празника на Българската армия чрез видеоконферентна връзка, която се реализира в Информационния център на Министерството на отбраната.
Отслужен бе молебен за здравето на българско войнство и за успех на Българската армия в църквата „Св. Георги Победоносец” в София.
Гергьовден. Ден на храбростта.
Храбростта в наши дни в контекста на българската армия сигурно е тема, която вълнува мнозина. Да, храбростта е част от познатите ни от историята сцени, когато български войни са на бойното поле и устремно се хвърлят в боя, а бойните знамена се развяват, като чуват се призиви „Напред, на нож!”. Храбростта има своите проявления извън тази патетика и обвеяните със слава събития. Днес част от българските военнослужещи също са на бойното поле, но в други условия, където войната се води в нови условия и там технологиите предполагат както физическа подготовка, морални устои, вяра в идеали, нови ценности, така и технически познания и умения. Други от военнослужещите изпълняват войнския си дълг и служебните си задължения не по-малко отговорно от онези, които самоотвержено служат в контингентите зад граница.
Може би някои си задават въпроса за функциите и статута на Българската армия именно покрай празника? Да, днес, когато България е член на НАТО, статутът и функции на армията са променени. Сега сигурността вече не се разбира единствено и само в рамките на държавата. Промените, настъпили в средата за сигурност през последните няколко години, предполагат споделянето на отговорностите за колективната сигурност и отбрана, както и гарантиране на националния суверенитет. Това обаче не означава, че тясно националният елемент в сигурността намалява. Видно е, че контекстът е променен и това налага актуализация на националните стратегически документи в сферата на отбраната. Идва и въпросът са съвременните заплахи и оттам управление и контрол в цялата система на отбраната. Това предполага както стратегическо мислене, така и конкретни стъпки, насочени към подобряване на ефективността и работните практики в системата. Ето и някои от тях:
– усъвършенстване на функционирането на специализираните служби и звена на основата на ясно дефиниране на правата и отговорностите им;
– създаване на нова нормативна основа за ръководство на отбраната и организация на дейностите на въоръжените сили.
Във връзка с втората група стъпки вече е факт гласуваният на второ четене от Народното събрание Закон за отбраната и въоръжените сили на Република България. Този закон бе резултат от стремежа за постигане на адекватно и работещо единодействие на институциите в сферата на отбраната и въоръжените сили, отговарящо на новата среда на сигурност.
А бойната слава и войнските подвизи идват, след като военнослужещите в Българската армия са подготвени, обучени, мотивирани и след като когато са гарантирани нормални условия за труд и живеене.
Честит празник!
Вашият коментар