Страстна събота
Страстна събота / dariknews.bg

В Страстната събота, преди изгрев слънце, се месят великденските обредни хлябове и козунаци. Те се приготвят с мазнина и се мажат с жълтък.

С Великденските хлябове хората изразяват почитта си към Спасителя. В миналото великденските хлябове се освещавали в църква, три дни не се вдигали от масата, а трохите не се изхвърляли. Хлябът не се реже, а се разчупва, защото се смята, че той има душа. Има различни по форма и предназначение Великденски хлябове - кръгли, продълговати, краваи, за кумове, кръстници, семейството.

Традицята повелява в полунощ - събота срещу неделя да се ходи на църква за тържествената литургия. Когато зазвънят камбаните се поздравява с "Христос воскресе!", а отговора е "Во истина воскресе!", пожелават се здраве и щастие, пали се свещ и се носи мълчешком до вкъщи.

Възпоменава се погребението на Христос Спасителя и слизането му в ада. Иосиф Ариматейски и Никодим, като изпросили разрешение от Пилат, снели Спасителя от кръста, помазали го с аромати, обвили тялото в нова плащеница и го положили в нов гроб, изсечен в скала в Гетсиманската градина. При полагането Му в гроба присъствували жените мироносици сред които, обляна в сълзи с прободеното си от мъка сърце, била св. Богородица.

Юдеите запечатали гроба и поставили стража.

Велика тайна! "Да замълчи човешкото създание! Господарят на живота е в гроб, но скоро ще се прослави с чудото на възкресението".