2024-03-19

1 thought on “Днес 6 септември честваме – Ден на Съединението

  1. Симеон Радев,

    Из „Строителите на съвременна България”, т. І, книга пета, Съединението

    За т.нар. Източна Румелия:

    „Наместо турския вилает с привилегировано положение, който дипломацията бе кроила в Берлин, образувала се бе една фактическа свободна държава с конституционен режим и с българска национална физиономия. Плодородието на почвата, естествената интелигентност на жителите, леките данъци предизвикваха един бърз подем на производството и на търговията. Органическият устав бе предвидял една отлична администрация, която се намираше в ръцете на образовани хора: повечето околийски началници бяха със средно образование – някои от тях знаеха даже по няколко чужди езици. От страна на меншенствата – никакви сериозни трудности. Посредством една математическа формула, изобретена от Ив. Салабашева, гръцките депутати бидоха съвсем изключени от Постоянния комитет; колкото за намесата на султана, макар и предвидена за много случаи от Органическия устав, тя се употребяваше безвредно за политическото развитие на страната. Всичко способствуваше за благоденствието на страната. Партийни ежби нямаше още…”

    За нощта срещу 6-ти септември:

    „…Стефов излезе из къщата на Дюкмеджиева заедно с поручик Соколова. С тях бе и едно момче на 15-16 години, племенник на Дюкмджиева, което трябваше да съобщи на Търневи да бият камбаната на църквата в Каршияка. Двамата офицери минаха през еврейската махала, спряха се пред участъка, който бе до хамама при градската градина. Приставът им каза, че имало арестувани десетина души и че у едного от тях били намерени компрометирующи хвърчащи листове. Това бяха прокламациите на Захари Стоянова, печатани в „Южна България”. Един словослагател, който ги бе скрил в пояса си, бе хванат от полицията, която ги намери у него при обиска. Стефов и Соколов минаха след това край конака: прозорците светеха още. Значи, правителството бдеше. Когато те вървяха при шадравана за към Марица, от конака излезе Тодоров, началникът на полицейската станция, с 5-6 чиновници. Тодоров размени няколко думи със Соколова и изгледа подозрително Стефова, който бе се отдалечил. Сега вече по пътя за Каршияка имаше във всяко тъмно кьоше и патрул. Пред участъка Соколов пита пристава: не е ли чул 5-6 гърмежа? – Какви 5-6 – отговори приставът. – Петдесет, сто и повече!
    Това бяха конарци, които приветствуваха Пловдив. Чардафон потегля от Голямо Конаре към часа 6 привечер. Със себе си той водеше 300-350 души. На тръгване четата бе сръбнала малко, предупредена, че по пътя никой няма да тури в устата си питие. „В Пловдив, заяви Чардафон, ще се черпим, ако е рекъл Господ, от гръцкото вино на Треперко паша.“
    С Чардафона замина от Конаре и една героична мома, Делка Шилева, негова годеница. Дружината вървеше бърже и мълчаливо. Часа около 10 през нощта стана при село Царцово първата почивка. Тук войводата говори нещо като реч, в която препоръча за пример на момчетата Василя Левски, който, както е известно, в това село имаше квартира.
    – Момчета! – каза той. – Тук, под тия брести, нашият мъченик дякон Левски е оплаквал България преди петнадесет години! Тогава той е бил сам в цял окръг, а днес ние сме 700 души, в Пловдив имаме 7000, а в княжеството милиони! От какво се боим? Напред, момчета! Поклонете се на земята, която е тъпкал този велик човек!
    Дружината извика: „Бог да прости Левски!“7 В Царцово отрядът на Чардафона се удвои. Към него се присъедини със своите хора Иван Арабаджията, известният стар деятел в комитетите от турско време. Оттук дисциплината стана още по-строга; Чардафон издаде заповед, щото до Пловдив никой да не говори, нито да пуши. Дружината обаче се смути; някои започнаха да изказват съжаления, че са тръгнали по такова опасно приключение. Тогава Делка Шилева скочи на крака и каза:
    – Не ви е срам, стари мустакати мъже! Погледнете на мене, която съм слаба жена, най-млада помежду ви!
    Никой не й възрази. А тънтенето между туй растеше от минута на минута. Чардафон, пълзейки по ръцете си, обикаляше дружината и й даваше инструкции. Ето че и непознатите приближават. Те са на коне и на гърбовете им пушките лъщят в нощта. Дружината запрегна и тя своите пушки. Преди обаче Чардафон да изкомандува, авангардията, която той постави покрай пътя, изгърмя напосоки, без да мери; при тия вистрели идящата конница се спря за минута, сетне се обърна назад, удари на бягство. Скоро тя се изгуби, дигайки подире си дебели стълбове от прах. А дружината, възрадвана от тая лесна победа, даде още няколко залпове. Тя не подозираше, че бягството на тая конница се дължеше на съучастието на командуващия отделението поручик Никушев.”

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *