С тържествена заря-проверка във Велико Търново ще бъде отбелязана 104-та годишнина от обявяването на Независимостта на България.
Церемонията, на която ще присъстват председателят на Народното събрание Цецка Цачева и министърът на отбраната Аню Ангелов, ще започне в 19.30 ч. на площад „Цар Иван Асен ІІ”.
Военнослужещи от Българската армия ще се включат в честванията и в градовете Плевен, Стара Загора, Карлово, Хасково и Асеновград.
Представителни подразделения от Военноморските сили ще участват в церемониите по тържествено издигане на националния флаг във Варна и в Бургас.
В София ще се проведе тържествено честване, организирано от Столична община, от 11.00 часа, на площад "Княз Александър I". Слово ще произнесе историкът доц. д-р Валери Колев от Софийски университет "Св. Климент Охридски". Гвардейци от Националната гвардейска част ще положат венци на признателност. В програмата ще участват смесен хор "Света София" с диригент акад. Валентин Бобевски и Софийски духов оркестър с диригент Юли Дамянов. Актьорът Пламен Манасиев ще бъде водещ на програмата. В честването ще се включи Общонародно сдружение "Мати Болгария", както и други патриотични и граждански организации.
Независимостта на България е провъзгласена с Манифест на 22 септември (5 октомври нов стил) 1908 г. в църквата "Св. Четиридесет мъченици" в старопрестолния град Търново. Независимото Българско царство е признато от Великите сили през пролетта на 1909 г.
Берлинският договор от 1878 г. определя Княжество България като васално на Османската империя, което затормозява стопанското развитие на страната и ограничава възможностите ѝ в международните отношения. Мирните споразумения задължават българското княжество да се съобразява с режима на капитулациите, наложени от Великите сили на Османската империя, който налага преференциален внос на европейските промишлени стоки и обрича развитието на българското вътрешно производство. Затова след постигането на Съединението на Източна Румелия с Княжество България усилията на българския политически елит се насочват към обявяване на независимост.
Благоприятни условия за това настъпват през септември 1908 г. Тогава вниманието на Великите сили е насочено към френско-германския спор за Мароко, а Австро-Унгария се готви да анексира Босна и Херцеговина. В същото време в Истанбул младотурците извършват преврат, а по жп-линията Одрин-Белово избухва стачка. Правителството на Александър Малинов използва момента и конфискува жп-линията. В нощта срещу 22 септември министър-председателят на България посреща българския княз на яхтата "Хан-Крум" край Русе. Оттам цялото българско правителство и Фердинанд I поемат към Търново, където трябва да обявят Независимостта на България. Царският влак, в който пътуват държавниците прави почивка по маршрута си на гара Две Могили. Там Александър Малинов написва текста на Манифеста и под него подписите си поставят българският княз и министрите от кабинета. Днес на гара Две Могили има историческа плоча, която разказва за тази паметна нощ.
Независимостта на България е обявена тържествено на 22 септември 1908 в църквата "Св. Четиридесет мъченици" в Търново със специален манифест, а княз Фердинанд I приема титлата цар на българите. Учредява се възпоменателен медал по този повод. На следващия ден Австро-Унгария анексира Босна и Херцеговина.
На заплахите с война от страна на Османската империя, България отговаря с военна мобилизация и същевременно декларира готовност за мирно уреждане. Тъй като Берлинският договор е двойно нарушен (от София и от Виена), а Великите сили не са готови за мащабна война, усилията се насочват към дипломатическо признаване на българската независимост.
С помощта на Русия е постигнато споразумение по възникналите тежки финансови проблеми. Подписани са:
- Руско-турски протокол (1909),
- Българо-турски протокол (1909) и
- Руско-български протокол (1909).
Според тях:
Русия опрощава на Турция военните ѝ задължения, останали още от войната от 1877–1878 г.,
Турция се отказва от всякакви финансови претенции към България,
България се задължава да изплати на Русия в срок от 75 г. 82 млн. франка.
Турция, а след нея и Великите сили признават независимостта на България през месец април 1909 г. С провъзгласяването независимостта на България се издига международният авторитет на страната и тя се превръща в равноправна на другите европейски държави.
България става царство и пълноправен участник в международните отношения, княз Фердинанд приема титлата цар на България. Създадени са предпоставки за освобождаване на последните останали под османска власт български земи в Тракия и Македония.
Напиши коментар:
КОМЕНТАРИ КЪМ СТАТИЯТА
1 кик
Коментиран от #3
08:58 22.09.2012
2 rus...
10:35 22.09.2012
3 сссс
До коментар #1 от "кик":
Няма независими държави или каквото и да било на тази планета...10:37 22.09.2012
4 АЗ
15:35 22.09.2012