Коледа - Най Коледният сайт!
Навигация  
  Начало
  Игнажден
  Бъдни Вечер
  Коледа
  Рождество Христово
  Исус Христос
  Коледната Елха
  Даунлоуд
  Дядо Коледа
  Лапландия
  Коледа по света
  Православен календар
  Трапезата
  Коледни Песни
  Коледни Картички
  Коледни Филми
  Коледни Флаш Игри
  Коледни Магазини
  Пратете SMS
  Спечелете DVD
  Играйте и спечелете супер награди!
  Галерия
  Въпросник
  Подкрепете ни
  Приятели на Сайта
  Всичко Друго
Коледа


В предимно християнските страни Коледа е икономически най–значимият празник в годината, а се отбелязва като светски празник и в много страни с малко християнско население. Свързва се с размяна на подаръци в семейството, както и с подаръци от Дядо Коледа и други митични персонажи.
Ритуали:

Всички бдят още от предишната Бъдни вечер около огъня в очакване. В огнището проблясват пламъците от бъдника още от Игнажден. Около огъня коледарите пеят песните си и наричат за добро, радост и късмет. От силата на огъня очакват
изреченото да се сбъдне. Бъдникът, както и огънят също е магически. На някои места, когато той почне да догаря, извеждат мъжката челяд навън и около огнището остават само невестите – да се раждат все женски животни от стоката. Трески от бъдника се закопават в лозята за плодородие и добро вино, или се хвърлят в реката за здраве и дълъг живот. От бъдника се оставя и по една недогоряла главня, която всяка вечер от Коледа до Йордановден се пали и се гаси с вино – да предпазва от болести домашните животни.Трапезата не се вдига цял ден.Пепелта се пази през всичките дни от Игнажден до Йордановден, а после се събира и служи за лек на различни болести през цялата година.Трапезата не се вдига цял ден.Когато домакинът стане от трапезата, ходи приведен, за да са така приведени до земята и отрупани с плод клоните на дърветата.На плодните дръвчета се връзва слама, за да раждат.Често стопанинът или малко момче люто се заканват на дърветата, които не дават достатъчно плод, а после някой ги успокоява — „Недей, от догодина ще родят“, като се е вярвало, че наистина започват да раждат.


Гадания и предсказания:

По пепелта от бъдника се гадае за плодородието. Ако дървото изгори и стане на пепел, годината ще е добра и плодородна.


Коледуване:

Народната традиция е свързана с обичая коледуване. Основни участници са момци в предженитбена възраст. Подготовката им започва от Игнажден. Тогава разучават коледните песни, създават се коледарските групи, определя се водача на групата, който е по-възрастен и женен. Облечените празнично коледари са с накичени с китки калпаци, а в ръцете си носят „шарени тояги“. Времето за коледуване е строго определено от традицията — от полунощ до изгрев слънце на Коледа. В народните представи тогава се появяват караконджоли, вампири, таласъми и др. свръхестествени същества. Коледарите със своите песни имат силата да ги прогонят.

Народната традиция е свързана с обичая коледуване. Основни участници са момци в предженитбена възраст. Подготовката им започва от Игнажден. Тогава разучават коледните песни, създават се коледарските групи, определя се водача на групата, който е по-възрастен и женен. Облечените празнично
коледари са с накичени с китки калпаци,а в ръцете си носят „шарени тояги“. Времето за коледуване е строго определено от традицията — от полунощ до изгрев слънце на Коледа. В народните представи тогава се появяват караконджоли, вампири, таласъми и др. свръхестествени същества. Коледарите със своите песни имат силата да ги прогонят. Коледарите обхождат домовете на групи,като тръгват винаги в източна посока. Във всеки дом изпълняват песни за прослава на стопаните и благопожелание. Стопанинът кани около трапезата младите мъже и ги черпи с вино и ракия, а после момата ги дарява с вит кравай. Даряват ги още с пари, месо, боб, брашно, вино и др.Коледарите си избират цар, или станеник — млад мъж, който знае коледарските песни, има артистична душа, щедра ръка и добро сърце.Някога желаещите да коледуват е трябвало да искат специално разрешение от царя бан, което говори за посветителските функции на този обичай. С коледуването, сурвакането на Нова година, риненето на обори на Св. Силвестър (2 януари), къпането на Йордановден (Богоявление) момчетата показват, че вече са пораснали и могат да се оженят. Обикновено групите от коледари се състоят още от старец, баба, трохобер, гайдар и четници певци. Старецът и бабата разсмиват, трохоберът събира даровете, гайдарът свири, четниците пеят. В някои райони коледарите се правят на котараци, мяукат и известяват за пристигането си. Момците коледари са облечени празнично, като за голям студ, какъвто обикновено е, с калпаци, окичени с наниз пуканки и китка от чемшир, с геги в ръце. Навсякъде по къщите ги чакат с радост, освен ако мъка някоя, смърт или болест не са сполетели дома. Първо се тръгва от къщата на най-личния човек в селището — кмета, попа, също и даскала.Домакинът посреща коледарите с кравай и забодена в него пара. Домакинята дава сито с пшеница, което коледарите ръсят из къщата, за да се народи през идващата година. На някои места, ако в къщата има мома за женене, тя приготвя специален писан кравай за любимия си. После всички писани краваи се излагат на обществено място, за да се оценят кой колко струва и да ги откупят с наддаване. Всеки момък откупува кравая на момичето си. Ако в някоя мома са влюбени повече момци, те наддават помежду си.
 

Пеят се песни за всеки от семейството - от най-възрастния (както по старшинство, така и по уважение) до най-малкия. Песните са за здраве и дълъг живот, за имот, берекет, късмет, любов, щастие и добра среща, за радост, игри и веселия. Пее се на орач, овчар, свещеник, кмет, шивач… 

Коледарските песни нямат чет, но особено обичани са тези за прекрасни девойки, които надгряват слънцето или си поръчват риза от Света Богородица,надпяват славея, посрещат в градината два бели гълъба годежари, очакват първото си либе. Юначни момци препускат с коне вихрогони и надбягват слънцето, гонят сури елени, сражават се с турски войски, слизат в долния свят, за да си изведат оттам любима. Видно място в песните заемат пожеланията и благословиите.
Една от основните цели на коледуването е да се оповестят раждането на ново състояние на вселената, подреждането и организирането на света. Затова в голяма част от коледарските песни е запазен образът символ на световното дърво, а предсказаното в тях звучи съдбовно.


Сурвакарски благословии:

„Да сте живи,
живи и здрави
за много години!
До пета, до шеста,
до седма, до осма,
девета, десета —
до сто петдесета!“


 
„Сурва,сурва година,
здрава, здрава гърбина
златен клас по нивята
сладък плод за децата
вечен мир по земята!“




„Сурва,сурва година,
весела година!
Едър клас на нива
голям грозд на лоза,
жълт мамул на леса,
пълна къща с коприна,
червена ябълка в градина,
живо-здраво до година,
до година, до амина!
-
Забрани:

Ако две групи коледари се срещат, не е на добре — през лятото ще вали град или друго зло ще сполети.За да не се случи това, двете групи се бият помежду си или си разменят топузите.Същата забрана важи и за русалийските дружини, които ходят през Мръсните дни.


Метеорологични прогнози:

- Коледният ден показва какво ще бъде времето през годината. „Топла Коледа — нездрава година“, казва народът ни и се      надява на дълбок сняг и ясни   студени дни.
- Ако има скреж по дърветата, ще има изобилие.
- Ако небето е звездно, грахът ще има добра реколта.
- Ако Коледа е в понеделник, зимата ще е тежка, а пролетта и лятото ще са дъждовни. Есента ще е суха, гроздето няма да е  много добро, също и   виното. Няма да е добра годината и за кошерите и меда. Най–сполучлива ще е за властници, войводи и управници.
- Ако Коледа е във вторник, зимата ще е снеговита, а пролетта — дъждовна. Есента ще е суха, пшеницата и плодовете няма да са много добри. Да   внимават пътуващите по море. Ще има мед и масло в изобилие.
- Ако Коледа е в сряда, зимата ще е тежка, а пролетта – суха. Ще има грозде и вино в изобилие. Враговете ще печелят успехи в мир.
- Ако Коледа е в четвъртък, зимата ще е мека, а пролетта и лятото – ветровити. Зеленчуците и медът ще намалеят. Плодовете и маслото ще са много.   Силните ще загубят позиции.
- Ако Коледа е в петък, зимата ще е много зла, лятото ще вали, есента ще е суха, а гроздето — в изобилие. Князете ще ги хвалят, войниците ще се   радват.
- Ако Коледа е в събота, през зимата ще трупа много сняг. Пролетта ще е ветровита, лятото — с дъжд. Плодовете няма да са много, но ще са хубави.   Овцете ще се разболяват. Могат да се очакват природни стихии и бедствия — пожари, земетръси. Възрастните хора да внимават за здравето си...
Прочетете повече тук!


 
 

Харесвате ли страницата?
Да!
Не!

(View results)


 
Реклами  
   
Днес страницата посетиха 8 visitors (9 hits)
Display Pagerank This website was created for free with Own-Free-Website.com. Would you also like to have your own website?
Sign up for free