Гергьовден: Кои са традиционните обреди и обичаи в Добруджа?
В Добруджа празникът на християнския светец Георги се отличава с изключително богата обредност. Практикуваните векове наред обичаи и обреди ни отвеждат в дълбоката древност, когато връзката между човека и природата е изключително силна и важна. „Свети Георги лято носи, а Свети Димитър зима” – казва народът.
Според традиционните вярвания Гергьовден бележи началото на новата селскостопанска година. Когато всичко се събужда за нов живот и започва великото тайнство на пролетта, у човека отново се ражда надеждата за щедрост на земята, за здраве и берекет, за обич и честити дни.
Приготовленията за празника започват с брането на цветя, зеленина, разцъфнали клонки. Млади и стари тръгват към поляните „да си китят китни китки, да си вият вити венци”. Главите на момите, калпаците на момците, кошарите, къщите… – всичко грейва, окичено със зеленина. Неслучайно празникът се нарича Цветен Георги. Вечерта срещу Гергьовден се приготвят обредните хлябове. В ситото, с което се сее брашното, се слага китка от билки. Облечена в празнична премяна, невестата замесва тестото с „мълчана”, „цветна” вода и го оставя да втаса, покрито с женска риза – да се раждат повече женски агнета. Нощвите се остъргват със сребърна пара, а с водата стопанката ръси за здраве къщата, челядта и кошарите.
Празничните хлябове са три вида – за трапезата, за овчарите и кошарата, и за раздаване. Украсата е с агнешко кокалче и изобразява овчар, рало, овце. Според народните представи на този ден росата и водата придобиват лековита сила. Моми и невести се търкалят по росните ливади, поливат се с „цветна” вода и се къпят за здраве и плодовитост в изворите и реките.
Рано сутринта всички се теглят на кантар и се люлеят на завързани на раззеленени дървета люлки.
В чест на светеца покровител се коли първото оагнило се през годината мъжко агне. За ситост, плодородие и богата паша то се захранва със сол, трици и трева. С кръвта му бележат челата на децата и праговете на къщата – да не влизат болести. Костите на жертвеното животно се заравят на нивата или в мравуняк, за да се плодят овцете.
Празничната общоселска трапеза се прави винаги на „зелено” – на полето, до кошарите, до оброчище на Свети Георги. На нея сядат всички – млади, стари, деца. Най-старият стопанин прекадява и благославя – да се множи стоката, да са пълни с жито хамбарите, здраве и берекет да има. Широко разпространена е представата, че на този ден заровеното имане „играе” със син пламък на земята. Хората търсят по поляните тревата разков, която отваря всички врати и носи щастие и късмет на този, който я намери. На Гергьовден всеки стопанин обикаля нивите си и бодва в тях разлистено клонче. Този обичай е свързан с легендата за Свети Георги, който обхожда посевите и полята, та да завали дъжд, от който всяка капка жълтица става.
Денят след Гергьовден е познат като „разпус” или „рани-поле” и се тачи като ден на полето, което дава прехрана на хората. В народните представи Ранополия е сестра на Свети Георги, която го подсеща да обиколи ниви и ливади и да донесе дъжд за посевите. Според широко разпространената легенда тръгнал „Цветен Георги”, убил сурата ламя и „потекли три реки – една река жълто жито, жълто жито за орачи, за копачи; друга река бяло мляко, бяло мляко за овчари; трета река мед и масло, мед и масло за овчари, за пчелари”…
Автор: Лена Кирилова, етнограф
